Мавзолей трус го не лови!

Като малък са ми разправяли истории за силното земетресение от 77'а. Срутени сгради, хора без дом... затиснати, убити, безследно изчезнали. Разбира се, снощното 5 и 8 не може да се сравни с онова, вранчанското, с диагнозата му от 7,4 по Рихтер, но това което успешно може да се сравни с него е чувството ни за сигурност, пардон, безсигурност! Без да хвърлям някого в паника, ще щриховам своите притеснения.

Живея в блок, строен 1950 и някоя. Правен в ранните комунистически доби, блокът ми е толкова стар и толкова зле, че тръбите за мръсната вода си изгниха, както си гние хубавия френски кашкавал. Та точно така като него си бяха станали и на дупки. Тръбите за студената вода - подобни. Пукнаха се преди две години, та се наложи и тях да сменим. За тръбите на топлата вода вече се досещате. Сега идва ред на плочите. Когато през 2008'ма правихме ремонт на жилището останахме шокирани. Тавана беше увиснал с 20см.! Смъкнахме го с 25, за да успеем да го закрием... Пишейки това, чувам как хладилника ми шуми люто в следствие на снощното парти. И все така, без да паникьосвам никого, трябва да отбележа, че вечер, сутрин, по обед, следобед и привечер, чувам съседите си от горния, долния, по-горния и по-по-най-горния етаж. Чувам ги, все едно някой ми е дал свръх слух! Знам кога имат ново гадже, кога имат рожден ден, кога са ги съкратили от работа, или просто, когато имат нужда от едното напиване... Знам, че и те са абонирани за моя личен живот.

Когато тресна снощи, само едно ми мина през ума - тресе! Тресе и не спира! Спря! Лягам си! Къде ще си лягаш бе?! Тресеше адски силно!!!

Веднага след което ми се обади моята любима. Тя беше изплашена. Имало счупени предмети. Опитах се да я успокоя, макар, че тя беше по-спокойна от мен. Живее в 25 годишен саниран панелен блок в Студентски град. Каква късметлийка. Има шанс да оцелее и при по-силно земетресение. Някъде бях чел, че панелите живеели до 50 годишна възраст, а когато били санирани, жалкото им съществуване се удължавало. Проверих и родителите. И те бяха наред, все пак са в другия край на тоя пущинак. Тук някъде ми идва една мисъл... Кое е по-сигурно - 60 годишния ми блок, или 30 годишния Опел на съседа. Второто поне е немско.

И без да претендирам, че разбирам от строителство, знам колко трудно е да се срути една сграда - гледах запис от чупенето на Мавзолея. Но чакай малко! Мавзолея беше бая масивно изграден! Мавзолея все пак е взел мерки за закрила на населението! Добре, че имаме неговата дума, защото следващият път може да друсне по-силно, а нас нали си ни бива в "превантивните мерки", като първо вярваме на думи, после на действия, а накрая и на Мавзолеи. Тоя Мавзолей издържа повече от три взрива! Тоя Мавзолей си се самовзривява за закуска най-редовно и още покрай нас?!

Ха! Честито утро с тая бучка истина, драги четящи, дано доживеем следваща среща!