Отново бездарен. Как би се почувствал всеки един от нас, когато заобикалящият го свят не е съвсем с него? Макар стойността на термина "бездарен" да е толкова относителната?
Късно снощи приключих книгата „Неохотният фундаменталист“ на Мохсин Хамид. Реално, тази книга не ми даде особено нова информация, но ми даде увереност. Уверих се, че не съм сам. Не съм сам в мислите си за грешният модел, налаган от управниците на света. Не мисля, че има значение кои са те, мисля, че трябва да си ходят. Политиката на бедност, страдания, насилие, войни, капитал и секс не е най-доброто за нас, но явно е най-желаната. Толкова странно. Учим за да работим, работим за да оцеляваме. В крайна сметка не получаваме това, което ни е нужно, а то със сигурност не е секс, насилие и чалга. Наздраве, между впрочем, защото е ракиено време. Ние сме ракиените бабаити все пак.
На девети декември сутринта открих лайно пред витрина на централна софийска улица... Паралелът е уникален. Академик се изсира пред лъскава витрина. Можеше да го стори в първата пряка, нали е академик?!
Нека продължим съжденията за модела. Малко преди да приключа въпросната книга, пъзелът от събития, случили се в рамките на едно денонощие, ми поднесе "Темата на Нова". Още докато гледах въпросният "репортаж" се почувствах отвратен от цялата тази пухкавост и фалшивост. Почуствах се зле. Зле, защото гледах младежта на моята родина. Една младеж, обвита в красива опаковка. Млада, но в същото време мъртва. Не искам да обиждам никого, не ме разбирайте погрешно. Просто съм силно разочарован, но не от чалгата, грима и бурканите със заешко, а от любимото място на едната студентка. Това място представляваше една етажерка, изпълнена с всякакви препарати и химии. Днес отново гледах този "репортаж". Отново се зачудих за същото нещо - как така няма една книга на тоя рафт?! Какви са тези студенти, чиито интереси приключват с грим, чалга и заешко в буркани?!
Модела е сбъркан, драги, това е резултата. Консумирайте!
Имам около 300 приятели във фейсбук. Не знам какво значи това, честно. Може би съм силно социална личност. Може би много често времето, което отделям на тази социална мрежа надминава 4-5 часа на ден. Знам, че това не е нормално, но обичам да се информирам. За мен информацията е като ракията - обичам я, но понякога ми идва в повече. Колко от тези 300 човека пишат на кирилица? Не знам! Но моите онлайн приятели със сигурност не са достатъчно добра извадка на обществото. Всъщност, доста от моите истински приятели, онези, които ме познават, онези, които обичам, пишат на кирилица. Не знам дали го правят заради мен, но го правят. Та да се върнем на поредното ми разочарование. Фен съм на страницата във фейсбук на иконата на българската революция, бялата лястовица на нашата история, Великият Васил Иванов Кунчев - Левски. Няма да коментирам публикациите на тази страница, които понякога са дори и политически, но бих желал да коментирам една част от останалите и 293264 фенове и по-конкретно онази част от тях, които коментират на латиница. Всъщност, да коментираш на латиница, под името на толкова голяма и ярка личност е толкова жалко, че набързо размислих - няма да ги коментирам тия, защото това са амеби! Къде ли щяхме да бъдем в момента, ако иконата Васил Левски бе неграмотен...
Вълнението ми малко изпреварва събитията, но бързо ще се върна в правия път.
Стигаме до поредното изстъпление на БъХъКъ (Български хелзиснки комитет). Въпросните обявиха протестиращият на Орлов мост, внимание, на Орлов мост, за личност на годината. До тук добре. Но нека върнем лентата с една година и си припомним личност на годината, според списание "Times". Каква изненада - това е "the Protester"! Понякога забравям, че тук събитията се случват доста по-късно от колкото трябва. Дори в момента се сещам за гореспоменатият модел и се чудя къде са в момента тези девойки - студентки. Сигурно четат информационния панел на някой пакет противозачатачни хапчета. Може и да се гримират. Може и да му'ат заешко от буркан. Къде бяха БХК, когато една шепа идиоти с кауза, защото наистина не бяхме повече, протестираха по софийските улици и блокираха целия град със своите искания за чисти от бетон и желязо природни паркове? Къде бяха, че си позволяват подобно плагиатство и защо си преписват нашите действия? Всъщност, подобни въпроси са повече от излишни. В България локумите от популизъм често се разтягат от далече, където е най-сигурно. Но те се разтягат с привидна умелост и абсолютна безпринципност. В какво се изразяват човешките права според мен? Изразяват се в толерантност, солидарност, информираност, образованост, както и в свободата на личността. Та какво общо имат тия с въпросният ни протест? Май не много. А май дори и напротив - имат! Протестирайки по софийските улици, ние нарушихме правата на близо милион други граждани на вековна София, движещи се по разбитите и улици. Къде бяха БХК, когато една шепа лумпени (да, такива са) протестираха пред НС за връщането на цигарената отрова в заведенията? Въпросните твърдяха, че техните права били нарушен, защото не им било позволено да горят хартии и тютюн, опушвайки всеки във въпросното помещение, с цел кеф. Нямаше ги. Пазители на човешкото право колкото щеш! Стига да има камери и светкавици. Аз съм личност на 2012!
Пак ще се върна на скапания модел, защото всички тези откровени глупости са негово дело. По този повод ми се иска да ви запозная с песента на един любим мой изпълнител - Brother Ali.
Помнете, че не сме сами, не сме и анонимни - имаме имена, имаме лица.
