Шибаната машинка вече удря черапа ми.
Изблик на омраза, изблик на емоция,
всъщност май е отчаяние.
Безизходица, безобразие,
тъга... следва пак от същото.
Знам, че дадох всичко,
всичко, което имам.
Честност, отдаденост.
любов
Получих нищо, дори не ѝ лъжи.
Самотата не ме плаши...
следва пак от същото.
Мъка, лайна
и пак от същото...
Май си порязах ухото,
машинката е стара.
Говорих ти за нещо,
май беше за достойнство.
Достойнство?! - се питате.
Глупак! - отговарям.
Честит св. Валентин!
Май ще го обърна на За-ре-зан...
Ох, боли ме главата,
ама е кожата, от раните.
Друго и без това не остана.
Четири номера надолу...
