събота, 29 юни 2013 г.

Заключение в червено-бяло...




Дългото и мъчително издъхване на ЦСКА сякаш вече е факт. Задаваше се и се очакваше от всички нас, феновете на отбора. Колкото и да го отричахме, то се случи. Клубът ЦСКА загина окончателно днес, докато ние стояхме и гледахме.

Избликът на омраза, разразил се по-рано днес в центъра на Столицата ни, ме изпълва със смесени чувства. Хем мафиотската организация, абревиатуирана на БФС, получи най-логичната разплата, хем знам, че това не е правилния начин. Всъщност, ако трябваше да търсим разплата от някого, то това разплащане трябваше да започне още преди много-много години. Днес вече е късно.

Да, разбира се, че безучастния наблюдател БФС носи вина, но аз си мисля, че ние с вас, драги приятели, носим по-голяма вина, дори и от отнелите ни лиценза през 2008-ма. Ние не успяваме да напълним стадиона си дори в най-големия ни мач в годината - този, срещу подуенските анонимници. Ние не успяваме да отговорим подобаващо дори и на тяхната хореография от сини балони и жълти вибратори. Ние даже и песните си не пеем така, както ги пяхме преди години. "Пейте бе!!!" - кънти винаги със страшна сила в любимият сектор "Г"...

Смъртта на ЦСКА се задаваше неизбежно и вината носим само ние. Дано "чистото" начало ни изчисти от греха, който носим пред нас самите.

САМО ЦСКА!