Някога обичаше да пие уиски и да пуши пури. Отчаяно търси този вкус, останал от отминало време, но него все така го няма. Пороци.
Сега може да се отдаде на тях. Правеше го умело, но вкуса не се завърна. Объркан е.
***
Задаваше въпроси, чиито отговори не му допадаха. Давеше ги или в алкохол, или в омраза.
Изтрезнееше ли от едното го опияняваше другото. Спомените нахлуваха, както болката нахлуваше в главата му рано сутрин, след безпаметен запой.
Сякаш трезвеността се криеше на дъното на бутилката. Глупостта му го въртеше в омагьосан кръг.
***
Спомняше си.
Мислеше за хубавото.
Гледаше снимки - запечатал бе отминалото време.
- Лайна! - крещеше той, и продължаваше - Разбира се, че тук няма да намериш лошият спомен, глупако, ти не би увековечил лош момент!
Може би е трябвало. Търсеше го. Терзаеше.
***
Не намираше обяснение.
Всичко би било толкова добре, само ако тя... Ако...
Тогава осъзна.
Той обвиняваше всичко на този свят - от зелената трева, до белите облаци.
Но беше късно, вече бе изгубил пътя си.
Трябваше да прости, този път на себе си.
***
Погледна дълбоко в себе си и го откри.
Откри дребна твар. Тя бе с адски светла кожа на тялото, защото там където се намираше слънце няма. Тъмнината бе изтрила очите й - гадината бе сляпа. Носа и бе пълен. Дъха и кратък. Такава се бе родила. Не познаваше света. Не бе виждала безкрайността на синьото небе. Не бе поемала с пълна гръд чистият планински въздух. Гърлото и не бе изпитвало свежестта на водата. Не бе усещала нежността на меките пръсти на Жената, които минават между косата й. Гадината бе отроче на омраза и ревност, на страх и отчаяние. Когато сърцето му се развълнуваше, гадината усещаше и започваше да надава вой. Бунтуваше се и не му даваше мира.
Израз на неговата слабост.
***
Отвори гърдите си и пусна всичко навън. Знаеше накъде да го насочи. Лавина от емоции, разкаяния и откровения, нова доза обещания, признания и увещания. В големите й детски очи той прочете увереност. Жената не чуваше тези думи за пръв път. Те вече бяха изгубили своята стойност и той го знаеше.
Това разчисти път за агресията. Агресията - най-верния житейски партньор, който винаги бе с него - в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност... Не. Този път той се бореше и за себе си.
Свежа глътка увереност.
***
Изпита от сладката подкрепа на приятелите си. Вкуса на уискито започна да се завръща. Пурите кадяха със свеж тютюнев аромат. Топлината на семейството му помогна да подреди мислите си и да осъзнае същността на житейския път.
Погледна и към онази, гадната твар. Гадината му обърнала гръб. Стоеше на кълбо в един от малкото останали тъмни ъгли. Вече нямаше какво да я храни. Беше слаба.
Почувства сила и се усмихна.
***
Слънцето успя да докосне и последният тъмен ъгъл във вече широко отворената му гръд. Озари го отвътре, със страшна мощ.
Гадината вече се бе изпържила.
Страстта към живота се бе завърнала. Благата на този прекрасен свят изведнъж се явиха пред него с безкрайната си прелест. Усмивката на лицето му, означаваше свобода.
***
Понякога успяваше да докосне и нея, Жената. Понякога държеше ръката й със всичката нежност, която притежаваше, и тихо питаше:
- Силно ли стискам?
- Стискаш силно, да - отговаряше му тя. Сърцето му подскачаше нервно, но знаеше, че трябва да бъде умен. Запозна се със смирението.
***
Никой не може да посегне на спомените му. Та те бяха подкрепени от прекрасни кадри. Той бе човекът зад камерата, той запечата тези моменти. Никой не може да му ги отнеме сега. За него това бе достатъчно. Почувства се удовлетворен. Това е благодарността.
Милиони ташаци по света страдат, само защото сте мазохистично настроени глупаци.
Нeк’во удоволствие ли ви доставя да ги стискатe?
Колкото повече стискате, толкова по-малки стават.
Т’ва някъв нездрав стремеж да сте “секси” ли е?
Чудя се, не разбрахте ли – мъжете нямат секси бельо (и секси дрехи въобще),тая работа е за жените.
Единственото нещо, което постигате, е да сте смешни.
Същата история са хубавците, които ходят по потници и впити в сланините тениски.
Да ви купя огледало?
Зарових се в един сайт, само за да разбера до къде стига омразата ви към топките.
К’во е т’ва да му еба майката?!? А т’ва – ташакоизстисквачка?
Нивата на педерастия, които е достигнало човечеството, отново ме карат да се чудя – коя извънземна цивилизация ще иска да осъществи контакт със същества, които носят това?
Историята не приключва тук, обаче, защото страданието на нещастните топки не се ограничава само до бельото.
Намират се интелектуалци, които им причиняват това.
Боли ме само като гледам…
И тъй, понеже ташаците не могат да говорят, следователно не могат да направят нищо за себе си, реших да сторя едно благородно дело.
Обявявам кампанията “спасете ташаците”...
Текстът е граматически и пунктуационно редактиран.
Дългото и мъчително издъхване на ЦСКА сякаш вече е факт. Задаваше се и се очакваше от всички нас, феновете на отбора. Колкото и да го отричахме, то се случи. Клубът ЦСКА загина окончателно днес, докато ние стояхме и гледахме.
Избликът на омраза, разразил се по-рано днес в центъра на Столицата ни, ме изпълва със смесени чувства. Хем мафиотската организация, абревиатуирана на БФС, получи най-логичната разплата, хем знам, че това не е правилния начин. Всъщност, ако трябваше да търсим разплата от някого, то това разплащане трябваше да започне още преди много-много години. Днес вече е късно.
Да, разбира се, че безучастния наблюдател БФС носи вина, но аз си мисля, че ние с вас, драги приятели, носим по-голяма вина, дори и от отнелите ни лиценза през 2008-ма. Ние не успяваме да напълним стадиона си дори в най-големия ни мач в годината - този, срещу подуенските анонимници. Ние не успяваме да отговорим подобаващо дори и на тяхната хореография от сини балони и жълти вибратори. Ние даже и песните си не пеем така, както ги пяхме преди години. "Пейте бе!!!" - кънти винаги със страшна сила в любимият сектор "Г"...
Смъртта на ЦСКА се задаваше неизбежно и вината носим само ние. Дано "чистото" начало ни изчисти от греха, който носим пред нас самите.
Не искам да влизам в глупави полемики, но без нас тази държава ще загине. Ще загине една идея, която е оцеляла над 1300 години, идеята за свободата и независимостта на този народ. Аз не вярвам, че нашите прадеди са си дали живота напразно. Комунизма няма нищо общо. Всичко е единствено в главите ни, а за жалост те масово са празни. Не трябва да се забравя, че глобалната промяна не може да се случи без да започне личностната такава. Тоест, ако аз не променя своето мислене, няма как да искам по-светло бъдеще и за своите деца. В крайна сметка, всеки сам чертае своето бъдеще, но това не означава, че той трябва да е безотговорен към бъдещето на рода си. За жалост времената са много трудни, а ние имаме честта да живеем в такова време, защото само в подобни обстоятелства си проличава духа и волята на един народ. Жалко, че са успели да ни смажат до толкова, че една част от нас предпочита да мие чиниите на империалстките свине за жълти стотинки. Но точно заради това тук има хора, които вярват, че ще пребъдем, ако ще това да дойде с цената на някаква си финансовата зависимост... както всъщност е и в случая. Ще се повторя - добре, че дедите ни, за разлика от нас, са били силни хора, минали през огън и жар, за да ни създадат и да ни дарят свобода - физическа и информационна свобода! Има един пакистански автор, който използва един термин - "съвременно еничарство"... с това се сблъскваме и ние, това ме провокира. Оставете го този Найджъл, оставете ги и тези "кралици", забогатели на гърба на милионите страдащи. Това не може да бъде модел за подражание, а единствено за презиране, пък ако ще и да ме позлатят!
Отново бездарен. Как би се почувствал всеки един от нас, когато заобикалящият го свят не е съвсем с него? Макар стойността на термина "бездарен" да е толкова относителната?
Късно снощи приключих книгата „Неохотният фундаменталист“ на Мохсин Хамид. Реално, тази книга не ми даде особено нова информация, но ми даде увереност. Уверих се, че не съм сам. Не съм сам в мислите си за грешният модел, налаган от управниците на света. Не мисля, че има значение кои са те, мисля, че трябва да си ходят. Политиката на бедност, страдания, насилие, войни, капитал и секс не е най-доброто за нас, но явно е най-желаната. Толкова странно. Учим за да работим, работим за да оцеляваме. В крайна сметка не получаваме това, което ни е нужно, а то със сигурност не е секс, насилие и чалга. Наздраве, между впрочем, защото е ракиено време. Ние сме ракиените бабаити все пак.
На девети декември сутринта открих лайно пред витрина на централна софийска улица... Паралелът е уникален. Академик се изсира пред лъскава витрина. Можеше да го стори в първата пряка, нали е академик?!
Нека продължим съжденията за модела. Малко преди да приключа въпросната книга, пъзелът от събития, случили се в рамките на едно денонощие, ми поднесе "Темата на Нова". Още докато гледах въпросният "репортаж" се почувствах отвратен от цялата тази пухкавост и фалшивост. Почуствах се зле. Зле, защото гледах младежта на моята родина. Една младеж, обвита в красива опаковка. Млада, но в същото време мъртва. Не искам да обиждам никого, не ме разбирайте погрешно. Просто съм силно разочарован, но не от чалгата, грима и бурканите със заешко, а от любимото място на едната студентка. Това място представляваше една етажерка, изпълнена с всякакви препарати и химии. Днес отново гледах този "репортаж". Отново се зачудих за същото нещо - как така няма една книга на тоя рафт?! Какви са тези студенти, чиито интереси приключват с грим, чалга и заешко в буркани?!
Модела е сбъркан, драги, това е резултата. Консумирайте!
Имам около 300 приятели във фейсбук. Не знам какво значи това, честно. Може би съм силно социална личност. Може би много често времето, което отделям на тази социална мрежа надминава 4-5 часа на ден. Знам, че това не е нормално, но обичам да се информирам. За мен информацията е като ракията - обичам я, но понякога ми идва в повече. Колко от тези 300 човека пишат на кирилица? Не знам! Но моите онлайн приятели със сигурност не са достатъчно добра извадка на обществото. Всъщност, доста от моите истински приятели, онези, които ме познават, онези, които обичам, пишат на кирилица. Не знам дали го правят заради мен, но го правят. Та да се върнем на поредното ми разочарование. Фен съм на страницата във фейсбук на иконата на българската революция, бялата лястовица на нашата история, Великият Васил Иванов Кунчев - Левски. Няма да коментирам публикациите на тази страница, които понякога са дори и политически, но бих желал да коментирам една част от останалите и 293264 фенове и по-конкретно онази част от тях, които коментират на латиница. Всъщност, да коментираш на латиница, под името на толкова голяма и ярка личност е толкова жалко, че набързо размислих - няма да ги коментирам тия, защото това са амеби! Къде ли щяхме да бъдем в момента, ако иконата Васил Левски бе неграмотен...
Вълнението ми малко изпреварва събитията, но бързо ще се върна в правия път.
Стигаме до поредното изстъпление на БъХъКъ (Български хелзиснки комитет). Въпросните обявиха протестиращият на Орлов мост, внимание, на Орлов мост, за личност на годината. До тук добре. Но нека върнем лентата с една година и си припомним личност на годината, според списание "Times". Каква изненада - това е "the Protester"! Понякога забравям, че тук събитията се случват доста по-късно от колкото трябва. Дори в момента се сещам за гореспоменатият модел и се чудя къде са в момента тези девойки - студентки. Сигурно четат информационния панел на някой пакет противозачатачни хапчета. Може и да се гримират. Може и да му'ат заешко от буркан. Къде бяха БХК, когато една шепа идиоти с кауза, защото наистина не бяхме повече, протестираха по софийските улици и блокираха целия град със своите искания за чисти от бетон и желязо природни паркове? Къде бяха, че си позволяват подобно плагиатство и защо си преписват нашите действия? Всъщност, подобни въпроси са повече от излишни. В България локумите от популизъм често се разтягат от далече, където е най-сигурно. Но те се разтягат с привидна умелост и абсолютна безпринципност. В какво се изразяват човешките права според мен? Изразяват се в толерантност, солидарност, информираност, образованост, както и в свободата на личността. Та какво общо имат тия с въпросният ни протест? Май не много. А май дори и напротив - имат! Протестирайки по софийските улици, ние нарушихме правата на близо милион други граждани на вековна София, движещи се по разбитите и улици. Къде бяха БХК, когато една шепа лумпени (да, такива са) протестираха пред НС за връщането на цигарената отрова в заведенията? Въпросните твърдяха, че техните права били нарушен, защото не им било позволено да горят хартии и тютюн, опушвайки всеки във въпросното помещение, с цел кеф. Нямаше ги. Пазители на човешкото право колкото щеш! Стига да има камери и светкавици. Аз съм личност на 2012!
Пак ще се върна на скапания модел, защото всички тези откровени глупости са негово дело. По този повод ми се иска да ви запозная с песента на един любим мой изпълнител - Brother Ali.
Помнете, че не сме сами, не сме и анонимни - имаме имена, имаме лица.
